До Бали и назад

15 Октомври 2019 г.

Мечтата

Спомняте ли си онова отнесено, безметежно състояние, в което въображението ви създава картини, наситени с най-съкровените ви копнежи? Чувствате се блажено, един приятен гъдел в гърдите предвкусва, че нещо ще се случи и това нещо ще бъде точно Вашето Нещо. То се ражда от Нищото, ей така… отнякъде дошъл импулс, далечна мисъл… Така се роди моето Бали. Мечтаех да стъпя на този митичен остров, да правя йога на брега на океана, да се разхождам боса с франджипани в косите, да вдишвам аромата на пръчиците в изящните оферинги (кошнички с дарове към боговете), които са навсякъде – и в храмовете, и в домовете, и по улиците…

Всичко това ми се случи.

Мисля, че състоянието на чиста радост, на мечтаене без всякакво очакване, помогна това пътуване да се случи по най-лекия и вълшебен начин – сякаш някаква невидима сила разчистваше пътя, събираше най-подходящите хора и ни засипваше с дарове – от началото до края!

Пътят

Тръгнахме с големите куфари и с по един зелен шал – за да се ориентираме и да се придвижваме по-лесно по летищата и големите храмови комплекси, пък и да ни напомня за едно пътешествие, след което никой никога не се връща същият.

Пътят е дълъг, но когато си с група, няма как да скучаеш. Когато самолетът се подготви за кацане на острова, имах усещането, че ще се приземи в морето – сякаш пистата беше излята направо във водата. Летището се оказа голямо, а въздухът – горещ и влажен – нещо, с което бързо трябваше да свикнем, затова разтоварихме възможно най-много дрехи от себе си, с които бяхме тръгнали през хладния ноември от континентална Европа. Обърканият час за трансфер от страна на хотела не попречи да се отправим към него почти веднага – стотици местни шофьори, буквално като мравки, се спускат към теб, за да предложат превоз. Все пак в суматохата намерихме време за снимки, накичени с гердан от дъхави франджипанита, с който ни посрещна местният ни водач.

 

По тъмно вече бяхме в хотела в Убуд, където щяхме да останем няколко дни и където по това време се провеждаше прочутият Бали спирит фестивал – празник за йога, музика и танци. Всъщност хотелът беше като малко селище с къщички за двама в балийски стил, разположени сред пищна заленина, до оризово поле, сред което плуваха патици, които заедно с непознати за нас птици ни събудиха по изгрев вместо обичайната сутрешна аларма. Оказах се в Рая! – изобилни цветове, място за йога до езеро с лотоси, божествени природни звуци, които те довеждат до вътрешно съзерцание и тишина… Можеш да го запазиш през всичкото време - когато се впуснеш в уличния поток или в хаоса на движението – коли, мотори, мотопеди, глъч, търговци, туристи – без значение къде си, този мир е с теб… И той се свързва с онези твои места в храмовете или просто на улицата, а може би те води към тях – твоите вътрешни храмове и места за почивка, срещата с вътрешния мъдрец, с лечителя… Ето къде ни заведе той:

Храмовете

Невъзможно е да видиш всички, но тези, които видяхме, респектираха с красота и усещане, че се докосваш до древни енергии и послания, дошли отвъд времето и пространството. Те те прегръщат заедно със саронга, който задължително препасваш, за да влезеш в храмовите комплекси, и остават с теб дори когато си в задължителното пазарене с търговците пред храма. Както казах, някаква невидима, но много мощна сила ни водеше към най-точните места в най-точното време – къпането в магичните целебни води на Тирта емпул (на рождения ми ден, без да имам и най-малка представа къде отивам и как ще протече денят ми); възможността да стигнем до храма в океана Танах лот, защото попаднахме на отлив, и където получихме благословия от местен свещеник, а после се насладихме на един от най-красивите залези, които могат да бъдат наблюдавани от острова… мога да продължа още, но някакси за подобни съвършени моменти трудно се пише, те остават отпечатани като чувство, като аромат… можеш ли да го разкажеш, да го опишеш? Знам, че и останалите три момичета, които като мен празнуваха рождения си ден по време на това пътуване, са имали подобни моменти, всъщност всеки един от нас си имаше своите…

В желанието си да разгледаме колкото се може повече от острова, малко се изтощихме от пътуванията, но пък си заслужаваше:

Гората на маймуните в сърцето на Убуд

Фермата за производство на прочутото кафе Копи лувак, където не само опитахме от него и различни видове чайове, но вкусихме и какао директно от дървото

Великолепните оризови тераси, където се насладихме на зашеметяващи гледки и много вкусна храна

Водопадите, скрити в пазвата на джунглага

Фермата за костенурки

Прочутото Бали сафари, до което стигнаха половината, останалите избрахме да си починем от пътуванията през деня и да се отдадем на масаж и почивка в отдалечен от туристическия поток комплекс на брега на океана, чиито вълни се разбиваха върху респектиращо черен пясък, който блестеше в златно, когато слънцето го докосваше…

Океанът

Почивката

Среднощна среща с един от местните лечители

И – разбира се – Йога!

Всичко преживяно на острова за тези дни започваше с йога. И както каза едно от момичетата: „Ако не беше йога, нямаше да издържа ежедневните пътувания в този климат.”

Йога беше с нас и в Деня на тишината - мистичният ден, в който островът потъва в мълчание, а вечерта и в тъмнина, и няма такава тъмна и тиха нощ… като тъмната нощ на душата, след която изгревът е още по-мощен, светъл и осъзнаващ… Такава практика е от тези, за които казваме, че се случва веднъж в живота, както и невероятната гледка на нощното небе! Вселената отново беше щедра към нас и отмести облаците, за да видим най-многото звезди, които някога сме виждали! И най-мощният звездопад, под който всеки изпрати своето съкровено желание към нея… с благодарност към величието и мощта на стихиите, които повече от всеки друг път усещаш в себе си на това специално място… Сякаш във въздуха наистина витаеха мистични енергии, които караха кожата ни да настръхва – тъмно е, тихо е и най-малкият шум се чува, сякаш разказва за битката между доброто и злото, която не просто се случва в този момент на острова, а вътре в самия теб… А когато дочакаш утрото – празнуваш победата на Светлината заедно с всички на острова! Честита Новата 1939 година! Посрещнахме я с местното летоброене, за да си спомним за относителността на времето и за невъзможността да сложим в човешки рамки нещо толкова мащабно като пространството…

Бали! Всеки път, щом си спомня за теб, съм Там!

Ива Кирова


Всички новини »

Екскурзии по дестинации

Екскурзии до АвстрияЕкскурзии до АржентинаЕкскурзии до АрменияЕкскурзии до БразилияЕкскурзии до БългарияЕкскурзии до ВиетнамЕкскурзии до ГерманияЕкскурзии до ГърцияЕкскурзии до ДанияЕкскурзии до ДоминиканаЕкскурзии до Дубай-ОАЕЕкскурзии до ЕгипетЕкскурзии до ИзраелЕкскурзии до ИспанияЕкскурзии до ИталияЕкскурзии до ЙорданияЕкскурзии до КитайЕкскурзии до МаврицийЕкскурзии до Македония Екскурзии до МалдивиЕкскурзии до МексикоЕкскурзии до МианмарЕкскурзии до ПортугалияЕкскурзии до РумънияЕкскурзии до РусияЕкскурзии до СейшелиЕкскурзии до СингапурЕкскурзии до СловакияЕкскурзии до СърбияЕкскурзии до ТайландЕкскурзии до ТанзанияЕкскурзии до ТурцияЕкскурзии до ФранцияЕкскурзии до ЧехияЕкскурзии до ШвейцарияЕкскурзии до Шри ЛанкаЕкскурзии до Южна КореяЕкскурзии до Япония

БЛОГ / ПЪТЕВОДИТЕЛ

Абонирайте се за нашите специални предложения